26 jul 2020, 7:55

Пробуждане

  Poesía
983 7 22

Когато небето целува морето,

с милиони искри то любовно трепти,

вълните екстазно примират,

прибоят в скалите утеха намира. 

 

Хоризонтът в безкрайност прелива,

слънчев лъч млечното утро отмива,

ято чайки - от къде ли се взели -

в броеница танцуват, към всемира поели.

 

Облак бял от водата изплува,

бризът с искрите трептящи флиртува,

денят оживял света поздравява,

старата нова надежда поредна нощ

                                         побеждава!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, намерих го. Написала съм го на 1 юли през далечната 1998. Дори съм го публикувала тук. https://otkrovenia.com/bg/stihove/poslepis-az-i-aleksandyr-3 Явно е по-некадърно от твоето, защото има само един коментар и нито една оценка. Боже, боже, колко несправедливост има по този свят и в този сайт! Пепи, казах ти да си отпушиш чакрите, а не да изпушваш! 😃 Поне да ми беше благодарила за вдъхновението. И не лъжи, че не си го чела! Ти четеш всичко.
  • Иржи (Ирина Филипова) - 🤗 ❤️ Благодаря! Нека само красиви мигове да ни пробуждат и съпътстват, като изгревите!
  • И думите рисуват тая картина, която си поместила за Джулая, Пепи!И на двете места с голямо майсторство!
  • Джаки - Когато завърших "Мигът" и видях на Миночка "Като прелестна нимфа денят..." се опитах да ги свържа, но техн не успях. Така и не ми се отвори формата за публикуване. По-късно си спомних, че имам подобно, и го "изрових". И този път се намъчих, но поне успях.
    Благодаря ти!
  • Хубава морска картина, Пепи. Не съм почела, защото съм от скоро. Сега те поздравявам!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...