26.07.2020 г., 7:55

Пробуждане

979 7 22

Когато небето целува морето,

с милиони искри то любовно трепти,

вълните екстазно примират,

прибоят в скалите утеха намира. 

 

Хоризонтът в безкрайност прелива,

слънчев лъч млечното утро отмива,

ято чайки - от къде ли се взели -

в броеница танцуват, към всемира поели.

 

Облак бял от водата изплува,

бризът с искрите трептящи флиртува,

денят оживял света поздравява,

старата нова надежда поредна нощ

                                         побеждава!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, намерих го. Написала съм го на 1 юли през далечната 1998. Дори съм го публикувала тук. https://otkrovenia.com/bg/stihove/poslepis-az-i-aleksandyr-3 Явно е по-некадърно от твоето, защото има само един коментар и нито една оценка. Боже, боже, колко несправедливост има по този свят и в този сайт! Пепи, казах ти да си отпушиш чакрите, а не да изпушваш! 😃 Поне да ми беше благодарила за вдъхновението. И не лъжи, че не си го чела! Ти четеш всичко.
  • Иржи (Ирина Филипова) - 🤗 ❤️ Благодаря! Нека само красиви мигове да ни пробуждат и съпътстват, като изгревите!
  • И думите рисуват тая картина, която си поместила за Джулая, Пепи!И на двете места с голямо майсторство!
  • Джаки - Когато завърших "Мигът" и видях на Миночка "Като прелестна нимфа денят..." се опитах да ги свържа, но техн не успях. Така и не ми се отвори формата за публикуване. По-късно си спомних, че имам подобно, и го "изрових". И този път се намъчих, но поне успях.
    Благодаря ти!
  • Хубава морска картина, Пепи. Не съм почела, защото съм от скоро. Сега те поздравявам!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...