И пак линея под хомота страшен,
на миналото кръст да сложа аз не мога
със грозна паст душата ми то ръфа
и заканва се: „Почакай, има още!“.
А аз какво да правя, как обръча да счупя,
как към слънце жарко да погледна,
без очите си да жертвам
или нещо друго скъпо?
А отговорът е кат него ясен
и пак със него трябва да се слея,
за да литне нависоко мойта песен
и с лъчи живителни и други да огрее.