Пробуждане

И пак линея под хомота страшен,

на миналото кръст да сложа аз не мога

със грозна паст душата ми то ръфа

и заканва се: „Почакай, има още!“.

А аз какво да правя, как обръча да счупя,

как към слънце жарко да погледна,

без очите си да жертвам

или нещо друго скъпо?

А отговорът е кат него ясен

и пак със него трябва да се слея,

за да литне нависоко мойта песен

и с лъчи живителни и други да огрее.