Jul 14, 2009, 12:08 PM

Пробуждане (акростих)

  Poetry » Other
1.4K 0 1

 

                ПРОБУЖДАНЕ

                    (акростих)

 

          Като прогонен от небесата

          ангел господен,

          живях обречен на самота.

          И страдах, повлечен в бездната

          между живота и смъртта.

 

          Изтичаха дните ми кратки,

          душата ми стенеше в немощ.            

          Удрях се в стени от мрак,           

          мразех дни, плашех нощи.

 

          Издълбах в сърцето си знак,                                             

          наивно въвлечен в проклятие.           

          Едно древно пророчество,              

          живо и плашещо,

          низ от безсъници                                

          и наивни понятия.              

 

          Идоли страшни, зловещи        

          ще търсят изкупление.      

          Единствено вярно душата  

          тежко отсъжда присъда     

          и затваря, дълбоко във ада        

          размирните черни видения.

       

          Андерсен препрочитам по детски,    

          заключил в сърцето си спомени,

          които изваждат картини,         

          рисувани от жена-самодива.                                               

          Измислени магове книжни                             

          я превръщат в реална и жива.                             

 

          Мимолетен порив, съвкупление.

          Отключва акт на сътворение.

          Едно цвете в скалата изваяно,

          то топли сърцето на исполина.               

          Обича го, топли го, ала спира .       

                          ---

          Сън, жена привидение!

          Ъгъл далечен в тъмнината на стая.

          Родена, а не сътворена!         

          Целувам я, целува ме нежно.        

          Единствена и вярна остава.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стегнато, добре подредено и съдържателно! Поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...