Прочети ме, поете
Като толкова много ме искаш - вземи ме.
Няма начин самичка да падна в ръцете ти.
Стига си дъвкал ласкателни рими,
слез на земята при мене, поете.
Твоята нощ наизуст я научих -
хлъзгави мисли и сънища грапави.
Аз не съм приказка - да ти се случа,
додето жена ти ти кърпи чорапите.
Толкова много звезди ми насваля,
че небето помръкна мастилено страшно.
Насред цялата страст и любовна омая
любовта ти е някак уютно домашна.
Може тази любов да е, всъщност, най-вечна -
поприседнала с вестник и топли пантофи.
Ако още ме искаш, на топло край печката -
прочети ме, поете, сред твоите строфи.
© Христина Мачикян All rights reserved.
