hristam (Христина Мачикян)
531 928
Aug 29, 2010, 1:40 PM

Прочети ме, поете 

  Poetry » Humour
951 0 14

 

 

Като толкова много ме искаш - вземи ме.
Няма начин самичка да падна в ръцете ти.
Стига си дъвкал ласкателни рими,
слез на земята при мене, поете.
Твоята нощ наизуст я научих -
хлъзгави мисли и сънища грапави.
Аз не съм приказка - да ти се случа,
додето жена ти ти кърпи чорапите.
Толкова много звезди ми насваля,
че небето  помръкна мастилено страшно.
Насред цялата страст и любовна омая
любовта ти е някак уютно домашна.
Може тази любов да е, всъщност, най-вечна -
поприседнала с вестник и топли пантофи.
Ако още ме искаш, на топло край печката -
прочети ме, поете, сред твоите строфи.

 

 

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??