Продавач на надежди
ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДИ
Провървя ми... по всичко изглежда!
Построих си красив магазин,
в който кротко продавам надежда –
продавач го раздавам, любим...
Като някакъв Джани Родари,
в купувачите диря добро.
Искам те да си имат другари,
във борбата със всякое зло.
Един малък юнак в махалата
вчера купи си цял килограм,
а пък аз светлинка от душата –
вместо бонус – реших да му дам.
И си тръгна щастливо момчето,
със изправена гордо глава.
Чудесата се случват където,
просто, хората вярват в това.
След хлапето дойдоха и други,
(даже зная ги по имена) –
не да искат от мене услуги,
а лекарство на ниска цена.
До един те приличат си – всички.
Знам защо се отбиват при мен –
сред витрини, стелажи, полички,
дирят ключа за своя проблем.
Един търси си щипчица здраве,
друг – сироп за щастлива съдба,
трети – прах, да е с бицепси здрави,
а четвърти – да няма вражда...
Но където народът гладува,
как говори се за свобода?
Мисълта на духа не царува,
ако липсва любов за това.
Любовта е особена стока,
що в сърцето на всеки гори,
а цената ù става висока
ако алчни сме, подли и зли.
Затова аз успехи предлагам,
скептицизмът при мен не върви.
Светла вяра в душите засявам,
топлина до последните дни...
Но влетят ли при мен ревизори
или данъчни с мръсни души,
магазинът ми ще се затвори –
той на тях не предлага мечти.
Като вируси, като бацили
ще се впият във мойта душа
и ще питат: „Партида откри ли?
Що не плащаш това и... това?”
Милиардите, както изглежда,
съм натрупал – потайно от тях.
Който цар е на свойте надежди –
господар е на целия свят,
ала колкото повече дава
на околните от любовта,
толкоз повече ще му остава –
без акциз, ДДС и митà...
Капиталът не е във парите
или в банката – близо до нас,
нито в къщите, нито в колите,
капиталът е в нашия глас,
в наш'та воля да мислим градивно
и изкусно да водиме спор,
да творим, да живеем активно,
а на злото – да сторим отпор...
Затова аз продавам надежда
в моя малък, красив магазин.
Провървя ми, по всичко изглежда –
продавач на мечти съм – без грим.
© Росен Гъдев All rights reserved.
