6.08.2014 г., 19:58

Продавач на надежди

1.2K 0 16

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДИ

 

Провървя ми... по всичко изглежда!  
Построих си красив магазин,
в който кротко продавам надежда –
продавач го раздавам, любим...
 
Като някакъв Джани Родари,

в купувачите диря добро.

Искам те да си имат другари,

във борбата със всякое зло.

 

Един малък юнак в махалата
вчера купи си цял килограм,
а пък аз светлинка от душата – 
вместо бонус – реших да му дам.
 
И си тръгна щастливо момчето,
със изправена гордо глава.
Чудесата се случват където,
просто, хората вярват в това.
 
След хлапето дойдоха и други,
(даже зная ги по имена) –
не да искат от мене услуги,
а лекарство на ниска цена.
 
До един те приличат си – всички.
Знам защо се отбиват при мен –
сред витрини, стелажи, полички,
дирят ключа за своя проблем.
 
Един търси си щипчица здраве,
друг – сироп за щастлива съдба,
трети – прах, да е с бицепси здрави,
а четвърти – да няма вражда...
 
Но където народът гладува,
как говори се за свобода?
Мисълта на духа не царува,
ако липсва любов за това.
 
Любовта е особена стока,
що в сърцето на всеки гори,
а цената ù става висока
ако алчни сме, подли и зли.
 
Затова аз успехи предлагам,
скептицизмът при мен не върви.
Светла вяра в душите засявам,
топлина до последните дни...
 
Но влетят ли при мен ревизори
или данъчни с мръсни души,
магазинът ми ще се затвори –
той на тях не предлага мечти.
 
Като вируси, като бацили
ще се впият във мойта душа
и ще питат: „Партида откри ли?
Що не плащаш това и... това?”
 
Милиардите, както изглежда,
съм натрупал – потайно от тях.
Който цар е на свойте надежди –
господар е на целия свят,
 
ала колкото повече дава
на околните от любовта,
толкоз повече ще му остава –
без акциз, ДДС и митà...
 
Капиталът не е във парите
или в банката – близо до нас,
нито в къщите, нито в колите,
капиталът е в нашия глас,
 
в наш'та воля да мислим градивно
и изкусно да водиме спор,
да творим, да живеем активно,
а на злото – да сторим отпор...
 
Затова аз продавам надежда
в моя малък, красив магазин.
Провървя ми, по всичко изглежда –
продавач на мечти съм – без грим.
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...