ПРОДЪЛЖЕНИЕ№11 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)

А в село наш`те комунисти

 решиха да си отмъстят,

 и пак с ръцете си нечисти

 решиха да ни отстранят!

Решиха селските апаши

 да вземат двора ни широк,

 със туй баща ми да уплашат,

 а и да му дадат урок!

Освен туй всичко като вземат,

 по-лесно пътя ни ще  спрат,

 и щом ни проснат по корема,

 кулака си ще разгромят!

Тогаз директор бе Калинов,

 след брак, излюпен комунист,

 той моето семейство срина…

 Приложи плана си нечист.

Училището той оправи,

 етаж нагоре надстрои,

 но нас на вълците остави,

 семейството ми изгори!

Бях станал доктор, най-накрая...

Семейство кака построи.

Баща ми им градеше Рая.

Колхоза мама им реди…

И те издебнаха момента

 и влезнаха  у нас със взлом,

 надявайки се сто процента,

 че няма пак да правим дом.

Баща ми преди пет години,

 вместо баща си, гради дом,

 туй, спомняте си, бе причина

 въз Дядо ми да падне „гром“.

Студентството тогава свърших

 и почнах докторлък в Острец.

 Сълзите майчини избърсах

 и станах нейния живец!

Аз екзекуторите си намразих

и от сърце си ги проклех,

и  силни чувства още пазя…

Заканите си аз не снех!

Когато в село се завърнах,

виновниците не видях,

Съдбите Господ бе обърнал,

не знам дали за този грях?!

Когато взеха наш`та къща,

пред всички аз се закълнах,

че в село няма да се връщам,

докато те стоят на власт!

Дочаках те да си отидат…

Но туй  баща ми не успя!

Очите родното да видят,

носталгията ми да спре!

И много време не се връщах.

В трева бе пътят ми натам!

Щом паднаха,  си купих къща 

и всяко лято аз съм там!