31.01.2014 г., 13:49  

Продължение №11 (поема за баща ми)

740 0 1

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№11 (ПОЕМА ЗА БАЩА МИ)

 

 

 

А в село наш`те комунисти

 решиха да си отмъстят,

 и пак с ръцете си нечисти

 решиха да ни отстранят!

 

 

Решиха селските апаши

 да вземат двора ни широк,

 със туй баща ми да уплашат,

 а и да му дадат урок!

 

 

Освен туй всичко като вземат,

 по-лесно пътя ни ще  спрат,

 и щом ни проснат по корема,

 кулака си ще разгромят!

 

 

Тогаз директор бе Калинов,

 след брак, излюпен комунист,

 той моето семейство срина…

 Приложи плана си нечист.

 

 

Училището той оправи,

 етаж нагоре надстрои,

 но нас на вълците остави,

 семейството ми изгори!

 

 

Бях станал доктор, най-накрая...

Семейство кака построи.

Баща ми им градеше Рая.

Колхоза мама им реди…

 

 

И те издебнаха момента

 и влезнаха  у нас със взлом,

 надявайки се сто процента,

 че няма пак да правим дом.

 

 

Баща ми преди пет години,

 вместо баща си, гради дом,

 туй, спомняте си, бе причина

 въз Дядо ми да падне „гром“.

 

 

Студентството тогава свърших

 и почнах докторлък в Острец.

 Сълзите майчини избърсах

 и станах нейния живец!

 

 

Аз екзекуторите си намразих

и от сърце си ги проклех,

и  силни чувства още пазя…

Заканите си аз не снех!

 

 

Когато в село се завърнах,

виновниците не видях,

Съдбите Господ бе обърнал,

не знам дали за този грях?!

 

 

Когато взеха наш`та къща,

пред всички аз се закълнах,

че в село няма да се връщам,

докато те стоят на власт!

 

 

Дочаках те да си отидат…

Но туй  баща ми не успя!

Очите родното да видят,

носталгията ми да спре!

 

 

И много време не се връщах.

В трева бе пътят ми натам!

Щом паднаха,  си купих къща 

и всяко лято аз съм там!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Г-н Славов, не си четете имейлите, ми се струва. Заглавието е изтрито - според Правилника на сайта, се пише само с първа главна буква!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...