Докато си лежим така
двамата в леглото,
всъщност ти лежиш и спиш,
а аз само лежа и
вече за четвърти път
репетирам как точно
да се събудя.
Очите ми са затворени,
щорите са спуснати,
лампите в другите стаи
също са загасени,
чиниите са измити,
даже седалката
на тоалетната чиния
е вдигната.
Чудя се какво ли е времето
и се опитвам да си спомня
прогнозата от снощи,
но единственото,
което ясно ми изплува,
е прилепналият сив
панталон на синоптичката,
който очертаваше
бричовете й,
вдясно от Пиринеите.
Така, както си лежим,
телата ни са
издули чаршафите,
на същински
планински вериги
сме заприличали,
единствената разлика е,
че вместо синоптици
с нашите върхове
се занимават
астролози.
© Мария Василева All rights reserved.
Това за репетирането и при мен, че и за друго...
Прегръдки!!!