Mar 25, 2006, 7:48 PM

Проклета съм... 

  Poetry
826 0 0

Проклета съм...

 

Проклета съм, любов да не докосвам

орисана съм от судбата на измама,

да обичам и всичко да дарявам,

но от никой да не съм желана.

 

Нещастна да съм,

да търся изход в лабиринта,

да бъда слънце в ноща

и когато любовта при мен долита,

да жилая аз безумно самота.

 

Сляпа да съм,

да робувам вечно на тъгата,

да не позная любовта красива

и щом потъна в тъмата

да се радвам на съдбата сива.

 

Имам право само на живот

от черната съдба предписан,

да живея аз като робот,

безчувствен в безумието залисан.

© Мария Амбова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??