Проклета съм...
Проклета съм, любов да не докосвам
орисана съм от судбата на измама,
да обичам и всичко да дарявам,
но от никой да не съм желана.
Нещастна да съм,
да търся изход в лабиринта,
да бъда слънце в ноща
и когато любовта при мен долита,
да жилая аз безумно самота.
Сляпа да съм,
да робувам вечно на тъгата,
да не позная любовта красива
и щом потъна в тъмата
да се радвам на съдбата сива.
Имам право само на живот
от черната съдба предписан,
да живея аз като робот,
безчувствен в безумието залисан.
© Мария Амбова All rights reserved.