Проклетите ми обеци

Poetry

802 0 7

Ти казваш, Времето не е виновно...

Аз казвам – да, виновно е и още как!

Защо мълча, когато правех мойте грешки?

И тичах като луда през лозята

да стигна нечий хоризонт... не моя...

Когато се превръщах в морско конче

и вятърът ме тласкаше на север,

а ти си бил така очевидно на юг...

Когато мислех си, че самотата ми е нужна

и мъчех се да я запълвам с празни думи...

Защо мълча тогава Времето?

И чак сега, като започнах да си губя обеците

и точно Ти намери ми едната... чак сега

изплези се с език и каза – ето, Той е...

Когато вече съм почти безгрешна

и нямам нужда от проклетите си обеци!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

"Почти безгрешна" и почти без обеци.
Раздай едната по библейски щедро,
а другата, все пак си запази
за фар преди греха.Или след него.

2014-01-11T12:18:30+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Времето не можем да върнем, но спомените си стоят там. Там някъде обеците са си две. Поздравления за хубавата поезията!

2014-01-05T20:10:50+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Да, прав е Краси, елегантно пишеш... честита нова година, жива и здрава бъди, мила Рада!

2014-01-04T17:11:08+02:00
radiola (Рада Димова)

Благодаря,че сте ме усетили,Краси,Чо!Най–после да се появи някой,който чете и дава някаква градивна критика,Андрина,или както се казваш,благодаря!

2014-01-04T07:46:41+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Ааааа, изобщо не си права за нуждата от обеците и това почти безгрешна си е съвсем почи безгрешна

Хареса ми, но едно "очевидно" ми наруши мелодията. Опитай с "отчайващо" или нещо с подобна мелодика

Поздрави!

2014-01-04T01:34:39+02:00