Mar 21, 2007, 9:44 PM

Проклятие

  Poetry
810 0 4
Жигоса ме една любов.
Очите ми беляза.
Превърна ме в кълбо
от нерви и омраза.
Нашари ми косите
със сребърно и бяло,
прокле ме да се скитам
бял ден не видяла.
Прокле ме да се лутам,
очи да не затворя,
невидима, нечута,
с тъгата да говоря.
Обрече ме да страдам
по скършени надежди,
на колене да падам
пред къс фалшива нежност.
Жигоса ме една любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубав стих, Нели!!!
    Поздрави!!!
  • Чудесен стих, макар и тъжен!
    Бъди щастлива, Нели!
  • Колко песенен стих и колко горчивина в него...Може ли да ти нарека една любов,която да те носи на педя над земята Поздрав!
  • "Обрече ме да страдам
    по скършени надежди,
    на колене да падам
    пред къс фалшива нежност.
    Жигоса ме една любов..."
    Колко хубаво!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...