21 мар. 2007 г., 21:44

Проклятие

811 0 4
Жигоса ме една любов.
Очите ми беляза.
Превърна ме в кълбо
от нерви и омраза.
Нашари ми косите
със сребърно и бяло,
прокле ме да се скитам
бял ден не видяла.
Прокле ме да се лутам,
очи да не затворя,
невидима, нечута,
с тъгата да говоря.
Обрече ме да страдам
по скършени надежди,
на колене да падам
пред къс фалшива нежност.
Жигоса ме една любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих, Нели!!!
    Поздрави!!!
  • Чудесен стих, макар и тъжен!
    Бъди щастлива, Нели!
  • Колко песенен стих и колко горчивина в него...Може ли да ти нарека една любов,която да те носи на педя над земята Поздрав!
  • "Обрече ме да страдам
    по скършени надежди,
    на колене да падам
    пред къс фалшива нежност.
    Жигоса ме една любов..."
    Колко хубаво!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...