21 мар. 2007 г., 21:44

Проклятие

814 0 4
Жигоса ме една любов.
Очите ми беляза.
Превърна ме в кълбо
от нерви и омраза.
Нашари ми косите
със сребърно и бяло,
прокле ме да се скитам
бял ден не видяла.
Прокле ме да се лутам,
очи да не затворя,
невидима, нечута,
с тъгата да говоря.
Обрече ме да страдам
по скършени надежди,
на колене да падам
пред къс фалшива нежност.
Жигоса ме една любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих, Нели!!!
    Поздрави!!!
  • Чудесен стих, макар и тъжен!
    Бъди щастлива, Нели!
  • Колко песенен стих и колко горчивина в него...Може ли да ти нарека една любов,която да те носи на педя над земята Поздрав!
  • "Обрече ме да страдам
    по скършени надежди,
    на колене да падам
    пред къс фалшива нежност.
    Жигоса ме една любов..."
    Колко хубаво!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...