21.03.2007 г., 21:44 ч.

Проклятие 

  Поезия
644 0 4
Жигоса ме една любов.
Очите ми беляза.
Превърна ме в кълбо
от нерви и омраза.
Нашари ми косите
със сребърно и бяло,
прокле ме да се скитам
бял ден не видяла.
Прокле ме да се лутам,
очи да не затворя,
невидима, нечута,
с тъгата да говоря.
Обрече ме да страдам
по скършени надежди,
на колене да падам
пред къс фалшива нежност.
Жигоса ме една любов...

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав стих, Нели!!!
    Поздрави!!!
  • Чудесен стих, макар и тъжен!
    Бъди щастлива, Нели!
  • Колко песенен стих и колко горчивина в него...Може ли да ти нарека една любов,която да те носи на педя над земята Поздрав!
  • "Обрече ме да страдам
    по скършени надежди,
    на колене да падам
    пред къс фалшива нежност.
    Жигоса ме една любов..."
    Колко хубаво!!!
Предложения
: ??:??