Nov 17, 2011, 11:26 AM

Проклятието на поета 

  Poetry
826 0 15

Вечерта е  черен клин -

в съня ми тревожен се вбива.

И горчи като пелин

всичко, дето не ни убива.


Дълго и много боли,

като рана дълбока от нож,

че някога сме били

лудо влюбени в подобна нощ.

 

Неизречени думи

висят като черни пердета.

Други, като куршуми,

се забиват право в сърцето.

 

Прокълнат е поета

да катери свойта Голгота.

И във стръмни куплети

да възпява гладко живота.

 

Сам си сковава кръста

със остри пирони от слово.

Върху листа възкръсва

да бъде разпънат отново.

 

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Няма как да го видиш, щото го изтри, Коце
  • Не мога да видя коментара на Пожаров, но не ми и трябва.
    Хубав е стихът ти, приятелю argonik!
    Поздрав!
  • Анхид,аз ли бъркам или ти си сбъркала ?
  • Пожаров,много ми се иска повече хора да прочетат "поетичния" ти коментар, за да усетят кенефчийския ти нрав.
    Не спираш да ме изумяваш с неадекватното си поведение и изказ...но явно това си истинския Ти.
  • !!!
  • Красива образност,а поантата ти е страхотна!Поздравления!
  • Харесах.....особено финала...Поздрав!
  • Силно и ядно!?
    Животът може да е хубав!
    Поздрав!
  • Страхотно е,Митко!
  • С точните думи си сътворил нещо страхотно.Поздравявам те!Много ми хареса!
  • Силно...
  • Уникалните хора са малко луди ,Без лудост няма муза!Браво!Харесах!
  • "Защо си проклинаш съдбата,Поете?
    Нали със перото си сам я избра?
    Невежи те кичат със лаври суетни...
    А другите просто в ъглите мълчат
    и чакат да чуят твоите думи
    и с твоите мисли в ума да заспят..."
    Р.Симеонова

  • И горчи като пелин

    всичко, дето не ни убива.
    Някъде бях чела,че точно то ни прави по-силни
  • ... нощта е пантера със черен клин,
    по-черен е само на живота комина,
    но ти и се усмихни... нацяло - не наполовина...
Random works
: ??:??