Проклятието на поета
Вечерта е черен клин -
в съня ми тревожен се вбива.
И горчи като пелин
всичко, дето не ни убива.
Дълго и много боли,
като рана дълбока от нож,
че някога сме били
лудо влюбени в подобна нощ.
Неизречени думи
висят като черни пердета.
Други, като куршуми,
се забиват право в сърцето.
Прокълнат е поета
да катери свойта Голгота.
И във стръмни куплети
да възпява гладко живота.
Сам си сковава кръста
със остри пирони от слово.
Върху листа възкръсва
да бъде разпънат отново.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
