Проклятието на поета
Вечерта е черен клин -
в съня ми тревожен се вбива.
И горчи като пелин
всичко, дето не ни убива.
Дълго и много боли,
като рана дълбока от нож,
че някога сме били
лудо влюбени в подобна нощ.
Неизречени думи
висят като черни пердета.
Други, като куршуми,
се забиват право в сърцето.
Прокълнат е поета
да катери свойта Голгота.
И във стръмни куплети
да възпява гладко живота.
Сам си сковава кръста
със остри пирони от слово.
Върху листа възкръсва
да бъде разпънат отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
