Oct 8, 2015, 11:51 PM

Прокоба

  Poetry » Other
735 1 2

Прокоба


Мислите ми като нощни блудници

търсят мъничко любов и топлата ръка

уплашени се крият под духовните си ризници

и тръгват пак навън, щом видят светлина


Унесени в потока на мечтите

не виждат водопадът на Скръбта

дали ще се завърнат пак при мен, запазили следите

или ще се хвърлят с другите в пропастта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисана,благодаря за анализа.Винаги намираш съкровеното.И това е талант.
  • Силно! Нишката на Ариадна е нужна тук за тези "нощни блудници", или камъчетата на Малечко Палечко, за да се завърнат и Водопадът на Скръбта да не ги отнесе в пропастта.

    Поздравление, Гавраиле! Заложил си дух и мисъл в текста си.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...