Прокълнато вино
В тънка кристална чаша се стича
не вино, а нещо по-тъмно от нощ.
Гъсто и плътно, по стените се влачи,
като кръв от сърце, прободено с нож.
Отпивам… и пламва във вените огън,
разлива се бавно, изгаря плътта.
Това ли е вкусът на обич загубена?
Това ли е грехът, що не се изкупва?
В очите ми сенки безмълвно танцуват,
всяка глътка - молитва към мъртва мечта.
Но чашата пука се - сякаш прошепва,
че няма спасение в тази тъма.
А виното - капки от стара прокоба,
разлята в бездънен, проклинат бокал.
И пия, и зная - това не е вино.
Това е любов…удавена в жал.
© Християна Манева All rights reserved.
