Пролет
В топъл априлски следобед
булевардът от мисли жужи.
Див рожков ухае на пролет,
покрай него минаваш и ти.
Крачи стремглаво по тротоара
дама сериозна със синьо сако.
Сещайки дъх на любов отлежала,
спира във унес под нащо дърво.
След нея – куцукащ другар със каскет
запотен под лъчите от тромава стъпка
на сянка поспря и, макар за момент,
младост плъзна в гръбнака му тръпка.
Двойка с детенце и три колела
със звънчета игриви се смеят без думи.
Бащата притичва току до сина -
за пръв път подкарал без помощни гуми.
Стоя на балкона и гледам небето.
Слънцето скри се зад облак дъждовен
Но пътят му щом се пресече с дръвчето,
забърза нататък, съвсем безтегловен.
Дъждът закъснял - гледам и мисля,
(сред дъгата тъй скромно ръми)
чудя и мая се, как ли се вписва
чисто човешкото щастие в рими?
© Доротея All rights reserved.
