NorwenaAldren
73 results
Не бягай
От дупката в гърдите си
Не се крий
Зад дим и алкохолни пари
Не се преселвай ...
  18 
Свършиха ми прошките -
разпродадох ги през черен петък
и изкупих скъпи обещания -
бракувани..
Разграбиха ми всички втори шансове ...
  52 
целуват се стрелките в циферблата
среднощната мъгла души
изгрева в утробата
преди да се роди
вятърът в захлас ...
  43 
Камбаната бие -
часовник без време
брои пак сълзите
на облачно небе;
Мерим със крачки ...
  103 
Хиляда стъпки се разтичат
по сивите павета
на този стар площад;
Времето се скри
зад трепнеща завеса ...
  132 
забравѝ ключа си
оставѝ открехнато
ще се вмъкна на пръсти
ще се сгуша в някой ъгъл
(на сърцето ти) ...
  100 
Крещи ми се,
докато не остане
глътка въздух в дробовете ми,
а гласните ми струни станат на пихтия
и не оглушея ...
  150 
несретнице злощастна!
Охулват те вовеки,
защото ти си крясък
във душата на човека.
Там мирно е, и тихо, ...
  81 
Сложи пак картините,
скриващи дупки
от гняв по стената ти;
Приший си кръпките,
скриващи дупки ...
  151 
Плашат ни бездни,
в душите ни зейнали;
Пълним ги жадно с
небрежни забежки;
Давим ги с вино, ...
  90 
искам си времето
нашето време, то
сякаш без време изтича
носим си бремето
нашето бреме, то ...
  175 
Викам те
поименно
На бездната
от дъното
Хвърляш свиден поглед през ръба ...
  218 
Минута преди изгрев
Когато
Умът е толкоз уморен
Когато
Чувството за “себе си” умре ...
  126 
Женен си за Свободата;
Аз съм ти любовница...
  180 
Бягаш припряно
от мен и от себе си,
гмурнат в матрицата биваш играч.
Пътник без път си,
забравил посоките, ...
  248 
Уморих се
да пресмятам и премислям
време
да преправям и съобразявам
планове ...
  210 
Светът се е пречупил
през криво огледало -
Всеки гледа себе си,
но никой не се вижда.
Загубил свойте ценности ...
  309 
Тази вечер кръвта ми посиня.
Виж, как се точи през писалката..
Изтича
в мисли за теб
Попива ...
  227 
Умът й - градина
поена с мечти,
Но днес там е зима
и суша цари.
Някой влезе, ограби ...
  290 
Сладникав мазохизъм
и стипчива меланхолия
танцуващи по нервите
в божествена агония:
Качили се на токчета, ...
  277 
В топъл априлски следобед
булевардът от мисли жужи.
Див рожков ухае на пролет,
покрай него минаваш и ти.
Крачи стремглаво по тротоара ...
  243 
Уморих се да преследвам призрак...
Призрака на "ние" с "може би" отпред
Уморих се да се стискам да не питам
Ако днес ме искаш, дали утре още ще
Уморих се от напразната надежда ...
  158 
Тичаме по прашните пътеки
орисани за смачкани цветя.
Забравили сме сивите си дрехи
някъде далече, у дома...
Гоним се, аз-теб, ти-мене, ...
  165 
  248 
Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...
  329 
Тишина се стича
по успалия се изгрев
Тук-там
я разплисква
чайка ...
  394 
Стоеше застинала на мястото си, а бунтът в гърдите й биеше тъпан. Пред нея се виеха две безкрайни редици еднакви врати с цвят на махагон, потъващи в белите стени на несвършващия искрящ коридор. От къде да започне? "Открий себе си"... Щеше й се да започне да ги отваря бързо една след друга докато не ...
  620 
Нежни целувки се спускаха надолу по гръбнака й, аромата на портокал носеше носталгия по присъствие, което бегло помнеше. Басовият глас прошепна в ухото й: "Няма да те целуна на раздяла"
- ААААА! - зверския рев се изтръгна от разкъсаните й гърди при поредното пробождане на дългата черна кама, изкарва ...
  553 
Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро под ...
  473 
  426 
  347 
  365 
Той не беше лъжец. Той бе самата Лъжа. Сладка, увещаваща, убедителна. Красивото отражение на Истината (защото всички знаем колко грозна може да е тя).
Та, лъжата, тя сама вярваше в себе си, невежа за своята природа, готова да се бие до смърт за правотата си. Ето, започнала да ме омайва, убеждава ме ...
  649  12 
Седя сама на масата във бара а насреща ми менят се лица, истории и чувства. Пред мен седите, но ви няма. С представата за вас аз разговарям.
"Истински ли си, не си ли? Ти ли си, или си някой друг? А аз коя съм? Днес една, различна вчера, а утре е само гадание.."
Кафевите очи изпиват ме до дъно. Какт ...
  315 
Всеки е създаден да си носи кръста.
Три дни плаках, на четвъртия възкръснах,
и сега надсмивам се над таз природа проста,
невинност смачкала в възраст невръстна..
Насилената ми душа ...
  291 
Сред навалицата хора,
натъпкани като вакуумирани сърми в тесния автобус,
аз се чувствам тъй сама...
В гърдите ми е черна дупка -
засмукала самата ми душа. ...
  210 
Статист съм във живота си -
той просто ми се случва.
В съзнанието ми бушува ураган;
Сред него нося се - безгласна кукла..
Стените на купето стягат се - ...
  444 
В уютните обятия на Мрака
прегръщам се с мойта тъга.
Тъй сигурна е и позната
тъмнината на таз пещера.
Скрита на дълбоко ...
  340 
Докато опитвах да стана и да си обуя нещо, спомените бавно започваха да се връщат… След студения душ, Памела влезе още няколко пъти при мен в опит да ме убеди да си легна в леглото, докато аз упорствах че мястото ми е на пода в банята. После имах бяло петно, и проблясък как някакви хора ме носят пре ...
  281 
С времето Иван не се отказа да споделя с мен вътрешния си свят, като бент от дълго потискана чувствителност, който се беше отприщил върху мен. За изненада на мен и всички, които го познават. Въпросната компания се състоеше от Моа, Иван, най-добрият му приятел – Галин и моята най-добра приятелка – Па ...
  285 
Random works
: ??:??