Пролет, пролет, пролет...
"с момичешки устни, с ЖЕНСКИ ръце".
Пролет, полет, куплет -
в очите на Петя с младо лице.
Не усетих как във ръката
снегът вече е пясък.
И слънце тича по реката
в кристали от блясък.
Пролет, ефирен пирует -
и утрото вече е синьо.
На стената зимува портрет .
Спаси го, пъстра богиньо!
Съживи гордия силует.
Върни цвета на атлас.
На кого е този портрет?
Дали не съм аз?!?
© Нели Асенова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
