Пролетен дъжд

Poetry » Love

454 0 1

Капе пролетният дъжд вън.

Реалност ли е туй, ил сън?
И ето - чувам го да спира,

но болката във мен напира.

Сълзи по моята любима

в душата ми ранима

има

и нямат сякаш край -

болка по изгубен рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

hapka-kapka (Десислава Вълова)

Явно тази болка те прави поет! Но ти си силен и дързък поет, който от днес ще гледа напред!

2016-03-12T19:21:52+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0