Полъхва южнякът,
играе в коси.
Пролетта стопля
отново мечти.
Мъжки и женски,
през зима стаени.
За обич и нежност
ведно закопнели.
Разбити надежди
отново ще кълнат.
В пролетно цвете
мечта ще превърнат.
Ветрее южнякът,
слънце блести.
Пролет пак идва,
къде си Ти…
© Лилия Нейкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
