Копчета вакли по риза зелена –
агънца в тучна поляна.
Бялото стадо се щура пленено
или от сочност пияно.
Остри тревички с наболи ушета
шият зелената риза.
В слънце окъпана бухнала гледка,
люшкана леко от бриза.
Пролетна паша, първично изкуство,
крехки метафори в рима.
Всичко, което разказах, не вкусих.
Имаше светещо име. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up