Пристъпя плахо и ефирно Пролетта,
облечена в дантела нежна от цветя.
Невеста скрила, на очите радостта,
под прозрачно було с нишки от мъгла.
Удря гръм... ехо на сватбарски тъпан,
от светкавици шлейфът ѝ блести.
Слънчев лъч на плитка, в диадема вързан,
небрежно сплетен, във косите ѝ искри.
Пристъпя плахо, боса по земята,
а след стъпките ѝ никнат светове.
Олтар са ѝ звездите, шаферки цветята,
от умиление разплаква всички снегове.
Пристъпя плахо, бавно към олтара,
с присъщата свенливост на девица.
Лятото-жених, с ръката си... жарава,
докосва своята избраница-царица.
И гръмна музика, приглася птича песен,
пред слънцето се врекоха в обет.
Да бъдат заедно до късната си есен...
към шаферките литна сватбеният им букет.
И Лятото във своя дом отнесе я,
от огън и копнеж по тази красота,
пламенно в ръцете си понесе я...
превърна своята царица в слънчева жена.
24.03.2021г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
"И Лятото във своя дом отнесЕ я", или "отнесИ я! - заповедна форма.
"от огън и копнеж по тази красота,
пламенно в ръцете си понесЕ я..." или отново заповедна "понесИ Я!