Пристъпя плахо и ефирно Пролетта,
облечена в дантела нежна от цветя.
Невеста скрила, на очите радостта,
под прозрачно було с нишки от мъгла.
Удря гръм... ехо на сватбарски тъпан,
от светкавици шлейфът ѝ блести.
Слънчев лъч на плитка, в диадема вързан,
небрежно сплетен, във косите ѝ искри.
Пристъпя плахо, боса по земята,
а след стъпките ѝ никнат светове.
Олтар са ѝ звездите, шаферки цветята,
от умиление разплаква всички снегове. ...