Промисъл в любов
От рождества и възнесения,
от върхове и от падения,
от дни в несвястна суета,
от нощи в тиха самота,
от сто лета в случайни срещи –
море, вълни и още нещо,
от зими сто с надежда бяла
и пролет, щедро разцъфтяла,
от всичко, що край мен препуска
и уж ловя, а все изпускам
и се залъгвам – уморих се,
причина нямам, повод смислен,
душата си да хвърля в бред,
щом вън е суета сует
и няма знак, и няма „стоп”
срещу всемирния потоп
от страстите ни человешки,
срещу падения и грешки.
Но глас дочух: „О, миг, поспри!”
и нещо в мене се смири…
Виж, разведрява се душата,
в молитва прави кръст ръката,
духът намира действащ храм,
свещичка бързо пали там
и в светлина и благослов
промисля – всичко е любов…
© Венета All rights reserved.
