Mar 19, 2008, 7:26 AM

Промяна

  Poetry » Other
718 0 0
 

ПРОМЯНА

 

Един слънчев лъч ме събуди случайно

и прекъсна щастливия сън.

Как до мене достигна, не зная?

Аз съм вътре, а той е отвън.

 

Като нож във сърцето се вряза

и прогони от там любовта.

Някак странен и много различен

се приготвих да срещна деня.

 

Не познавах другарите стари.

Мразех всички красиви неща.

Страшно нервен и някак си хладен,

търсех само една самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...