Mar 19, 2008, 7:26 AM

Промяна

  Poetry » Other
727 0 0
 

ПРОМЯНА

 

Един слънчев лъч ме събуди случайно

и прекъсна щастливия сън.

Как до мене достигна, не зная?

Аз съм вътре, а той е отвън.

 

Като нож във сърцето се вряза

и прогони от там любовта.

Някак странен и много различен

се приготвих да срещна деня.

 

Не познавах другарите стари.

Мразех всички красиви неща.

Страшно нервен и някак си хладен,

търсех само една самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...