Sep 6, 2009, 11:12 AM

Промяна

  Poetry
560 0 0

В страна прекрасна, с култура и история богата,

родих се, израснах и 30 години там живях,

и като личност с много ценности се аз оформих,

защото тя е мойта втора  майка и  баща.

 

Пред мен изправи се възможността и шанса

да уча и с академични знания да се обогатя,

които са едно стъпало по-високо в живота,

а с тях се чувстваш достатъчно възвишен и богат.

 

Простира ли се широко погледът ти над нещата

с изобилство от информация и собствен интелект,

то с ум като бръснач и съобразителност  спринтьорска

ще си способен да се справиш с капани, заложени за теб.

 

Но ето, че съдбата се намеси и отклони ме

от пътя, по който до сега с увереност вървях,

и се наложи да напусна този рай и да живея в държава чужда,

приемайки го - за добро или за зло, че тя е новият ми шанс.

 

Наистина е трудно и се изисква време

да свикнеш и да съумееш да се пригодиш

към нови нрави и живот съвсем различен

от този, с който си закърмен досега.

 

Не се отчайвам и, разбира се, не губя вяра,

а с гордо вдигната глава в бъдещето смело крача,

защото ако се сломя и ме натегнат мрачни чувства,

то по-добре завинаги очи да схлупя.

 

Сега не ми остава нищо друго,

освен да вдишвам въздух, независимо дали е чист,

и с безстрашие в схватки тежки да се хвърлям,

доказвайки, че незагасващата живинка живее още в мен.

 

                                                                              VAK

                                                                              Valencia-16.01.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...