Oct 8, 2015, 11:54 PM  

Промяна

  Poetry » Other
939 0 0

На мен не ми харесва този начин на живот,

спокойствието и сивото ми ежедневие,

сякаш вкараха ме жива в гроб...

Не ми харесва тишината,тя не е за мен,

в душата ми господства дявол,

ангела е някъде в плен!

 

Не искам да съм кротка,не искам и да

съм добра,уверих се няма смисъл от това..

А,и без това не ми пазят място в Рая,

така,че не се налага да бъда светица до края!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...