Nov 20, 2009, 9:14 PM

Промяната

  Poetry
933 0 0


Нощта измества деня.
Тъмнината поглъща светлината.
Всичко се променя. 
Дърветата остават самотни.
Небето вече е сиво.
Навън студът вледенява всичко живо,
но въпреки това студът сякаш вледени
мен най-много.
Край на усмивките.
Край на мечтите.
Настъпи студът.
Настъпи реалността.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...