Mar 15, 2009, 1:03 PM

Промяната

  Poetry » Love
893 0 0

Преминавам през вятъра на промяната,

мечтая да се върна там, където сбърках,

по улиците, където срещнахме се аз и ти

и заедно запяхме тази песен,

върни ме в спомените ми тъй стари,

изпълнени със смях и веселба,

болка и тъга,

нека отново мина покрай местата ми познати

и си спомня за случките хвъркати.

Времето лети и аз знам, че споменът за теб пак ще гори.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...