Mar 15, 2009, 1:03 PM

Промяната

  Poetry » Love
887 0 0

Преминавам през вятъра на промяната,

мечтая да се върна там, където сбърках,

по улиците, където срещнахме се аз и ти

и заедно запяхме тази песен,

върни ме в спомените ми тъй стари,

изпълнени със смях и веселба,

болка и тъга,

нека отново мина покрай местата ми познати

и си спомня за случките хвъркати.

Времето лети и аз знам, че споменът за теб пак ще гори.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...