Пропадам с последната поанта...
Пропаднала
в очите на хората.
Опустошена,
аз и ти знаем това.
Самотница,
силует на лунна светлина.
Сянката,
моя най-вярна спътница.
Губя я,
разпилявам в безличието на нощта.
Алкохолът
не замайва липсата и нуждата
от ласка,
грубата ти жадна милувка.
Главата
ми, пияна от отричания,
не намира
обратния път към дома.
Една посока,
тласка ме сърцето към твоита врата...
Намира
изтерзаната душа покоя
в хладната,
като самота, пазва на нощта.
Изстрелът
от любовта нечут остана.
Нейната жертва
осъмна сама на прага.
Написа
последната си кървава поанта...
© Таня Атанасова All rights reserved.
