Jul 18, 2008, 4:25 PM

Пропадам с последната поанта... 

  Poetry » White poetry
889 0 18

Пропаднала

в очите на хората.

Опустошена,

аз и ти знаем това.

Самотница,

силует на лунна светлина.

Сянката,

моя най-вярна спътница.

Губя я,

разпилявам в безличието на нощта.

Алкохолът

не замайва липсата и нуждата

от ласка,

грубата ти жадна милувка.

Главата

ми, пияна от отричания,

не намира

обратния път към дома.

Една посока,

тласка ме сърцето към твоита врата...

Намира

изтерзаната душа покоя

в хладната,

 като самота, пазва на нощта.

Изстрелът

от любовта нечут остана.

Нейната жертва

осъмна сама на прага.

Написа

последната си кървава поанта...

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??