hrisi_karol (Христина Никилова) hrisi_karol (Христина Никилова)
27
Jun 11, 2008, 1:51 AM

Пропукана тишина

  Poetry
1.4K 0 5
Пропукана тишина

В мига, когато
тишината се пропука
и писъкът от самотата
счупи огледалото
на ежедневната ни скука...

Когато от мислите ни,
трупани на клада,
успеем ураганен огън
да запалим

и в него изгорим
последната обидна дума...
Когато Феникса
на любовта събудим...

Тогава ще започнем
с вас отново,
пречистени от
лицемерие и злоба.




П.П. Какво трябва да се случи, за да променим живота си?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Никилова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0