Пропукана тишина

Jun 11, 2008, 1:51 AM

Poetry

1104 0 5

Пропукана тишина

В мига, когато
тишината се пропука
и писъкът от самотата
счупи огледалото
на ежедневната ни скука...

Когато от мислите ни,
трупани на клада,
успеем ураганен огън
да запалим

и в него изгорим
последната обидна дума...
Когато Феникса
на любовта събудим...

Тогава ще започнем
с вас отново,
пречистени от
лицемерие и злоба.

П.П. Какво трябва да се случи, за да променим живота си?!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2008-06-11T18:27:12+03:00

ако се пречистим от лицемерие и омраза,това ще е най голямата победа в живота ни!!!прекрасен стих!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-06-11T16:24:33+03:00

страхотен стих...!
нещо разтърстващо трябва да се случи...
дано е за добро...с обич, мила Хриси.
Победител (Васил Георгиев)

2008-06-11T12:14:03+03:00

Поздрави! Много ми хареса!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-06-11T11:19:13+03:00

Да се обичаме.../Може би?!/
Трудно се променяме...
Поздрави,Хриси!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-06-11T07:43:18+03:00

Поздрав!!!

Пропукана тишина

Свързани произведения

Comments

Random works