Пропукана тишина
В мига, когато
тишината се пропука
и писъкът от самотата
счупи огледалото
на ежедневната ни скука...
Когато от мислите ни,
трупани на клада,
успеем ураганен огън
да запалим
и в него изгорим
последната обидна дума...
Когато Феникса
на любовта събудим...
Тогава ще започнем
с вас отново,
пречистени от
лицемерие и злоба.
П.П. Какво трябва да се случи, за да променим живота си?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Никилова Всички права запазени