Прошепнато в студена тишина
В тъжната нощ -
тази студена приказка зимна
в очакане да се превърнат в сняг
сълзите ми замръзват тихомълком.
Без топлината
на целувките ти нежни
сърцето ми замира в самота
на уличката на която те очаквам.
Вятърът студен
напълнил джобовете ми със себе си
е щедър на милувки нежни
от които се превръщам в камък леден.
Ще ти потрябвам може би
за чащата с уиски от която
с рубинените устни ще отпиваш
в копнежа си да се почувстваш по-добре...
Ако ме прибереш на топло,
на якето си в джоба - до гърдите
дали ще чуеш моето "Обичам Те"
прошепнато в студена тишина?
Тъй споделено с теб
богатството от чувства
с което Бог тъй щедро ни дари
във Вечността ще бъде съхранено!
Ако не искаш спомени
от срещите си страстни с мен
оставим димът на чувствата ни да премине
врез времето - в отвора на комина!
След туй отново ще ме срещнеш
във пъстротата на цъфтящите ливади...
Ще те очаквам, искренна и нежна,
от слънчевите ласки обновена -
след Зимата, през Пролетта която чука на вратата!
© Ангел Милев All rights reserved.
