Прошепни ми пак
Прошепни ми пак, че ме обичаш,
но не сега, а утре сутринта.
Когато съмне вън и светът се събуди,
прошепни ми пак тези две красиви думи.
Когато на слънцето лъчите първи изгряват,
бъди отново с мен мила, както си сега.
Когато утре, днес вече ще бъде,
пак така страстно ме целуни.
Когато изтрезнеем от лудориите среднощни,
не си отивай, а с мен остани.
Прошепни ми пак, че ме обичаш,
но не сега, а утре сутринта.
Утре сутринта, когато
аз със сигурност ще го направя.
ПП: Всички творби до тук с изключение на "наградената"
и трите, когато бях малко "поумрял" :) са от книгата ми
"ЗА ЛЮБОВ - песимистично и с надежда".
Утре ще публикувам едно последно и
ще се въздържам от публикуване,
надявам се за не дълъг период от време.
Това обаче не значи, че няма да ви чета. :)
Очаквайте скоро представянето на новата ми книга,
което се надявам да стане през октомври. :):):)
Искрено ще се радвам, ако с много от вас се видим тогава.
Това е всичко от мен... засега.
До скоро, приятели:):):)
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.
Хубав и нежен стих!