Jan 5, 2014, 8:09 PM

Прошка*

  Poetry » Love
1.4K 0 0

В студен нощен час

силен троп-троп на порти чувам аз.

По това време кой чука така,

дали за добро или лошо дава знак?

 

Ставам леко сънлив още, струва ми се или не,

но пак, троп-троп се чува, да, верно е.

Несигурно до порти се приближавам,

представи се кой си, кой ви трябва, питам!

 

Тишина малко, след нея глас се тъжен чува,

прости ми, мило, на порти твоята любов стара.

Прошка търся, милост твоя,

време е да пусна душата ми в пъкъла или рая.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© bojkov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...