5.01.2014 г., 20:09

Прошка*

1.4K 0 0

В студен нощен час

силен троп-троп на порти чувам аз.

По това време кой чука така,

дали за добро или лошо дава знак?

 

Ставам леко сънлив още, струва ми се или не,

но пак, троп-троп се чува, да, верно е.

Несигурно до порти се приближавам,

представи се кой си, кой ви трябва, питам!

 

Тишина малко, след нея глас се тъжен чува,

прости ми, мило, на порти твоята любов стара.

Прошка търся, милост твоя,

време е да пусна душата ми в пъкъла или рая.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© bojkov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....