Прошката, как може да боли,
с онази болка пареща сърцето?
Сякаш безпричинно в теб вали,
дъжд от сълзи стапящи лицето
във восъчни капчуци. Ще текат,
сталактитни форми придобили.
Устните - "Прости!" - ще изрекат,
припомняйки си, лоши че са били.
Може би ще може да прости,
този който може да прощава.
И пак душата ти ще нагости
с гозба на най-искрена пощада!
© Мария Божкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
