Dec 21, 2020, 11:31 PM

Прошка 

  Poetry » Phylosophy
653 2 11

Тежат ни неизречените мисли.
Тегнат необмислени слова.
Изцапани със кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.

И този белег стяга като примка,
без въздух колабира любовта,
в живота си изпуснатата бримка
съшиваме с илюзии  в нощта.

Заровили ножовете дълбоко,
захвърлили наужким горестта,
прощаваме, но с поглед от високо
презрително поглеждаме света.

Забравяме, че смъртни сме и носим
кръста` си към Голготата сега.
Но с прошката от други да изпросим,
доверие за нас във вечността.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??