Aug 20, 2008, 12:45 PM

Прошка 

  Poetry
547 0 3
 

Дойдох, за да я взема в длани

и тръгнах си треперещ лист,

в очите ти,  от мъката сковани,

аз не усетих порив чист...

Вървях...

очите ти ме  следваха,

за да довършат стореното зло...

С небе пред буря сведено вървях

и молех се за двама ни отново,

но здрачът ме настигна с твоя гняв.

Приседнах с нощното небе,

а то с звезди ме утеши,  

но любовта във дланите ми две

започна като извор да кърви,

тя нямаше сърце да я зове,

разпръсна мъка във заспалото небе

и дъжд от прошки заваля...

една до теб в нощта да приютиш

и вятърът с изгрева да я изпрати,

да не  остане самотна любовта ни.

  

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??