Прошка
Дойдох, за да я взема в длани
и тръгнах си треперещ лист,
в очите ти, от мъката сковани,
аз не усетих порив чист...
Вървях...
очите ти ме следваха,
за да довършат стореното зло...
С небе пред буря сведено вървях
и молех се за двама ни отново,
но здрачът ме настигна с твоя гняв.
Приседнах с нощното небе,
а то с звезди ме утеши,
но любовта във дланите ми две
започна като извор да кърви,
тя нямаше сърце да я зове,
разпръсна мъка във заспалото небе
и дъжд от прошки заваля...
една до теб в нощта да приютиш
и вятърът с изгрева да я изпрати,
да не остане самотна любовта ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
