Прошка

20 ago 2008, 12:45

Poesía

577 0 3

Дойдох, за да я взема в длани

и тръгнах си треперещ лист,

в очите ти, от мъката сковани,

аз не усетих порив чист...

Вървях...

очите ти ме следваха,

за да довършат стореното зло...

С небе пред буря сведено вървях

и молех се за двама ни отново,

но здрачът ме настигна с твоя гняв.

Приседнах с нощното небе,

а то с звезди ме утеши,

но любовта във дланите ми две

започна като извор да кърви,

тя нямаше сърце да я зове,

разпръсна мъка във заспалото небе

и дъжд от прошки заваля...

една до теб в нощта да приютиш

и вятърът с изгрева да я изпрати,

да не остане самотна любовта ни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.