Прошка
Как да му кажа сбогом!?
Да забравям не мога!
На сянка в градината останах,
сред аромат нежен на жасмина!
С лице милно към пътната врата
и с болка, обвила ме в тъмнина!
Мишена бях от мирис и звуци,
напираха сълзи, дълги струи!
С уязвимост и без топлота,
топлеха някога, но не сега!
В миг чувам ритмични стъпки,
запяват в ухо ми цигулки звънки!
И... пламъкът в очите се смекчава!
А моят свят се буди и прощава!
Без него... бих страдала в Ада и в Рая,
не търпя нетърпимото и зная,
че ръката ти ще намери моята...
И ви казах, истински е в душата
на думите ми... пороя!
Да забравям не мога!
На сянка в градината останах,
сред аромат нежен на жасмина!
С лице милно към пътната врата
и с болка, обвила ме в тъмнина!
Мишена бях от мирис и звуци,
напираха сълзи, дълги струи!
С уязвимост и без топлота,
топлеха някога, но не сега!
В миг чувам ритмични стъпки,
запяват в ухо ми цигулки звънки!
И... пламъкът в очите се смекчава!
А моят свят се буди и прощава!
Без него... бих страдала в Ада и в Рая,
не търпя нетърпимото и зная,
че ръката ти ще намери моята...
И ви казах, истински е в душата
на думите ми... пороя!
© Мариола Томова All rights reserved.
