Черни гарвани с лъскави дрехи
праща зимата. С грозния грак
идват хали, виелици, вещици,
снеговете и ледният мрак!
Ала още ветрецът разнежен
ме прегръща – приветлив и благ.
С обич скътала нови надежди,
пак въздъхва добрата земя!
И край калния друм, под тополите,
капе тихо прощална роса,
а небето – лазурно и пролетно –
слънценосно протяга ръка!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
