Feb 18, 2013, 12:23 AM

Прощално ноктюрно

  Poetry » Love
971 0 3

Пак нощ е... няма да липсвам

и сълзи не ще да се леят,

когато от теб си отида,

а птички дори ще запеят.


Когато от теб си замина,

дъждът не ще да вали,

земята обратно ще тръгне,

ще съмне... без да боли.


Пролет ще стила се бяла

със капки роса за из път,

в часа на нашта раздяла,

когато друг ще бъде светът.


Не ме изпращай с фанфари,

в очите не ще да се втурна,

там нейде... проплака китара

за сбогом в прощално ноктюрно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...