Прощаване с Богдана Сиракова
Тази вечер луната ще плаче и звездите ще плачат дори.
След смъртта не намираме начин и сърцето в огньове гори!
Телефонът мълчи като птица, полетяла към сетния Рай!
Ще те помним човеци стотици през годините наши – докрай!
Новината прониза сърцата и избухна в море от сълзи.
Тази вечер ще плачат словата и земята дори ще гърми.
Не прегръщам познатите думи, а за твоята дума скърбя.
Прекосява небесните друми извънредно голяма тъга.
Ще си спомням сърцето ти топло и добрата другарска ръка!
Ще опитам след всичките вопли, както ти ми заръча, да бдя
над словата и книгите бели, без които в душата тъма̀
като гарван в полето се стѐле. Тази вечер заспива сама.
Ще помоля луната и Господ да подготвят човешкия Рай!
Ти минаваш спокойно по моста. Ще те помним, Богдана, докрай!
Ще те носим в словата си бели под човешки смирена луна
и ще бъдем дечицата смели, за които с усмивка Живя!
© Димитър Драганов All rights reserved.
