Простете ни, деца
Простете ни, деца, че не успяхме
да спасим планетата за вас,
за бъдещето планове крояхме,
но кокалите дърпахме към нас.
Сега небето е сякаш стомана
и разстрелва с куршуми надежда,
А Земята е зейнала рана,
към която смъртта ни отвежда.
Че животът копейка не струва,
щом залагаме го на комар.
Все някой интереси закупува,
а човекът за човек е звяр.
Простете ни, деца, но с гордостта си,
захвърляме Ви в глад и във войни
Делим се на народи, или раси,
превръщаме света във руини.
Простете ни, знам ужасът в очите,
за Вашата невинност е "награда"
Но щом във Гея тихичко заспите,
на нас ще ни остане само Ада.
© Таня Гулериа All rights reserved.
