Feb 25, 2022, 5:45 PM

Простете ни, деца 

  Poetry » Civilian
493 1 1
Простете ни, деца, че не успяхме
да спасим планетата за вас,
за бъдещето планове крояхме,
но кокалите дърпахме към нас.
Сега небето е сякаш стомана
и разстрелва с куршуми надежда,
А Земята е зейнала рана,
към която смъртта ни отвежда.
Че животът копейка не струва,
щом залагаме го на комар.
Все някой интереси закупува,
а човекът за човек е звяр. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Гулериа All rights reserved.

Random works
: ??:??